.  Днес се навършват цели 53 години от полета на

.  Днес се навършват цели 53 години от полета на първия космонавт на планетата – Юрий Гагарин. На 10 април се навършиха 35 години от полета на първия български космонавт – Георги Иванов. Това са две дати, които мнозина от нас не си спомняме, заради простата причина, че сме били родени тогава.

И до момента в който животът продължава с безконечния си умен кръговрат, напълно естествено е, че не всички хора ще бъдат родени във времена, когато се реализират в действителност велики достижения. Предишните генерации са виждали по какъв начин фантазиите им се осъществят. Но във връзка с пилотираната космонавтика ние от по-младите генерации виждаме доста фантазии, доста приказки, само че малко действителни дейности. Къде са обещаните пилотирани полети до Луната и Марс? Но и измежду по-предишните генерации лъха отчаяние, тъй като те са видели първичният плевел подтик на космонавтиката, след което са видели и затишието. След последното лунно кацане през 1972 година пилотираната космонавтика си остава прикована в околоземна орбита и съществува чувството, че тя тъпче на едно място. Научно видяно това не е тъкмо по този начин, даже и през днешния ден космонавти вършат новости – да вземем за пример, през последите 10 години беше създаден в космоса революционен способ за лекуване на рак, както писах неотдавна. И все пак – не е като да сме очевидци на огромните очаквания…

Преди време един човек, роден през 70-те години на предишния век, ми показа с мъка – бил съм прекомерно дребен, с цел да съм очевидец на полетите на първите. А до момента в който забележим идващите огромни събития в космонавтиката се обрисува да бъде прекомерно остарял. Политиците постоянно споделят – “човек ще се завърне на Луната докъм 2030 година ” (както е съгласно китайските планове) и ще стъпи на Марс след 2035 година (както е съгласно проектите на НАСА). Наистина ли? 2030 или 2035 година е доста дълго време даже за младеж като мен. Какво да кажем за другите, които са се залъгвали със залъгалки, че ще има пилотирани марсиански задачи през 2010 година, а в този момент им се споделя, че би трябвало да почакат още 20 години?

Окей – поемам надълбоко въздух. Бъдещето е мъчно да бъде предсказано. Има прекалено много фактори, а когато става въпрос за геополитика
(която въздейства на космонавтиката), напълно е мъчно. Но не би било пресилено да се каже, че такова отчаяние – след последния лунен полет през 1972 години да стоим приковани в околоземна орбита, не е съвпадало даже и в най-лошите показа на галактическите запалянковци.

Ще бъде ли отворен космосът за всеки човек? Това е задачата на частни корпорации, които оферират туристически билети. На илюстрацията – атмосферен полет на кораба SpaceShipTwo на Virgin Galactic. Credit: Virgin Galactivc

Свършилото – свършило. Не може да се върне времето обратно. Но аз допускам, че не просто фактът, че човек към този момент не върви на Луната и не се е отправил към Марс е в основата на огромното оттегляне на обществения интерес към пилотираната космонавтика.

Според мен главната причина е, че космонавтиката не си е трансформирала образа от 60-те години насам.  Оттогава до ден сегашен виждаме една и съща картина – в границите на една година изхвърчат неколцина професионални астронавти, особено тренирани съгласно държавна стратегия. Именно това ми се коства най-демотивиращо – харчат се милиарди долари, с цел да забележим по какъв начин излетява неколкократно държавно финансиран транспортен съд с държавно назначени лица.  Хората не желаят това. Съвременните деца желаят при опция да се качат на кораба и самите те да летят в космоса.

В този ред на мисли въпросът, който се задава тези дни, а точно – дали ще имаме трети български космонавт, би следвало да отстъпи на един различен въпрос. Да – можем да имаме трети български космонавт, стига най-сетне ръководещите да си изпълнят уговорката и да станем част от Европейската галактическа организация. Чухме през вчерашния ден по предаването Панорама министър Стойнев, който сподели, че това към този момент е планувано. Ще забележим дали ще стане или е следващото въздухарско предизборно заричане. Но даже и да изпратим астронавт по стратегия към Европейската галактическа организация, което е допустимо, по-важният въпрос е – по какъв начин да създадем по този начин, че ВСЕКИ човек да може да взе участие в галактически план? Как да може всеки да има опция да лети в космоса?

Време е галактическият туризъм в действителност да потръгне. Но не за този туризъм, на който бяхме очевидци през последните години – свръхбогати милиардери заплащат по $30 милиона, с цел да се качат на съветски транспортен съд “Союз ” и да летят към “Международната галактическа станция ”. Ясно е за какво очакванията се залагат точно върху туризма – сътвори ли се галактически бизнес, той ще е по-малко подвластен от капризите на политиците и от данъкоплатците.

Две частни компании – Virgin Galactic и XCor Lynx желаят до края на 2014 година да стартират да оферират галактически полети против възнаграждение. Това ще бъдат къси, суборбитални полети – само че галактически въпреки всичко. Срещу $250 000, както е при Virgin Galactic, или против $95 000, както е при XCor, всеки ще може да лети, да види Земята от космоса и да усети безтегловност в продължение на няколко минути. И до момента в който това е огромна сума, изключително за българин, тя не е напълно непостижима. И е надалеч под настоящия предел от $30 милиона за място на съветски транспортен съд!

Полетите на тези частни кораби, изключително в тази ситуация на тези на Virgin Galactic, бяха отлагани в продължение на дълги години. Надеждите бяха хора да почнат да летят като туристи още през 2007 година. А в този момент сме 2014-та и имаме седемгодишно забавяне.

Въпреки това нещата не са зациклили на едно място. През миналата 2013 година корабът с име SpaceShipTwo хвърча за пръв път при независим атмосферен полет като част от тест. Но минаха повече от четири месеца преди втория експериментален полет. Трети експериментален полет беше извършен при започване на 2014 година. Според Джодж Уайтсайдс от Virgin Galactic в действителност сме във финалните стадии преди комерсиалните услуги да стартират.

Надеждите са 2014 година да забележим най-сетне първите галактически полети и началото на комерсиалните пътнически услуги, само че може да се наложи да бъдем още малко търпеливи. Макар и да има прогрес, той е по-бавен, в сравнение с се очакваше.

Комерсиалните превозвачи в действителност демонстрират съществени достижения през последните години. Корпорация СпейсЕкс, ръководена от един от съоснователите на PayPal – Елон Мъск създаде напълно с частни пари дребна галактическа ракета “Фолкън 1 ”. По-късно с финансовата помощ на НАСА компанията създаде и огромна ракета “Фолкън 9 ” и през днешния ден организира товарни полети към “Международната галактическа станция ”. Други частни превозвачи като Орбитал също са постигнали триумфи и имат свои галактически кораби, които в товарен вид летят към “Международната галактическа станция ”.

Тези триумфи доведоха даже и до по-смели фантазии. Предприемачи като Бас Лансдорп даже се надяват въз основата на съществуващите кораби като СпейсЕкс да провеждат пилотирани експедиции до Марс при започване на 20-те години на този век и да колонизират планетата. Експериментът Mars One е набрал доста претенденти за еднопосочна задача до Марс.

И до момента в който несъмнено имаме учредения да сме скептични към сходни смели фантазии, тъй като това е мъчно за осъществяване, едно е несъмнено. Бъдещето на пилотираната космонавтика в действителност лежи в частните ръце. Едва когато човек придобие опцията да лети в космоса като екскурзиант, единствено тогава ще забележим повторното възобновление на пилотираната космонавтика и едвам тогава човечеството като цяло в действителност ще огледа към звездите.

Въпрос на време е по кое време ще стане това. Дали през 2014 година ще забележим първите туристически полети, дали през 2015 или по-нататък – ще стане.